Франция се сблъсква с широко разпространени уличните протести, които са причинили значителни разрушения в различни градове. Демонстрациите отразяват притеснения от множество социални групи: учениците протестират против липса на преподаватели, влошаване на училищната инфраструктура и недостатъчен образователен бюджет. Едновременно с това, по-широки слоеве на населението провеждат демонстрации против растящите цени и мерки за икономия, които властите обмислят. Пресичането на тези требования е захранило продължаващите социални вълнения, като разрушаването на собственост се превръща в редовно явление. Местните органи се опитват да оценят пълния обхват на щетите, докато протестите не показват признаци на отслабване.